Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Ще има ли кръчмарски скандал във властта
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мините в управляващата коалиция са много добре закрепени и няма опасност да отплават към зоната на отговорност на други политически субекти. По-вероятно е обратното – свободно плаващи чужди мини да попаднат в териториалните води на управляващите. Доброжелателно настроените коментатори повтаряха, че коалицията е сложна и има много подводни камъни. Но освен камъни на дъното има и достатъчно големи мини, които плуват на повърхността.
Никой не е очаквал, че това мнозинство ще успее да завърши пълен мандат. Но напоследък все по-често могат да се чуят прогнози, че то няма да успее да завърши дори тази календарна година. Коментарите и опасенията в тази насока предполагат различни обяснителни схеми, по които това е възможно да се случи. Най-често това е представата за някакъв скандал между представителите на управляващите формации. Подобен скандал би могъл да изглежда като кръчмарска свада, като конфликт, като разрив, който да направи и без това трудното съжителство на формациите във властта непоносимо. Политическите скандали в България са всекидневие, но те рядко са истинската причина за разпад на управлавищите мнозинства.
Първият пример за подобен скандал като че ли е кандидатурата за управител на БНБ. ИТН има своите основания да твърди, че тази тема не е обект на споразумението им с ПП, и в този смисъл конкуренцията би била нещо добро. На свой ред от ПП заявиха, че техният кандидат е и кандидат на управляващите. Така управляващото мнозинство предостави на опозицията да реши дали изобщо да има избор и ако да, то кой ще бъде следващият гуверньор. Най-добрият подарък за управляващите би бил, ако опозицията гласува и срещу двамата кандидати и по този начин върне процедурата за избор в началото.
Но най-важният извод е, че участниците в тази „задруга за властта” не са готови да направят нищо повече от онова, което са приели да подпишат. Докато стриктно следват текстовете на споразумението и дължат обяснение само на ПП, останалите субекти всъщност показват, че единственото, което ги интересува, е запазването на собствения им достъп до властови ресурси, без значение какво се случва с управлението като цяло.
Гласуването на решение за предоставяне на военна помощ на Украйна изглежда още опасно минно поле. Но позициите на партиите от мнозинството по тази тема не фигурират в споразумението между тях, така че и тук най-вероятно всяка от тях ще предпочете да удовлетвори очакванията на избирателите си. Това решение ще има сериозен обществен отзвук, но каквото и да реши Народното събрание, само по себе си това изпитание няма да „взриви” коалицията. То ще очертае дълбоките разломи в българското масово съзнание, но е малко вероятно да предизвика мощна вълна, която да доведе до оставка на правителството и парламентарна криза.
Най-нереалистично изглежда твърдението, че е възможно дълбоки идеологически различия да доведат до разпад на коалицията. Това мнозинство не е изградено върху ясна идеологическа или ценностна основа. Привидно Демократична България и БСП за България се намират в противоположни части на идеологическия спектър, но това няма никакво отношение към напълно сравнимото им желание да останат в управлението. Ако има идеологически различия, които са съществени и имат кризисен потенциал, то те са в самото Обединение ДБ. Темата за идеологията е напълно чужда и неразбираема за ПП, а ИТН предпочита да се позиционира като някаква либерална формация, доколкото това обслужва конкретните й интереси.
Демократичният дефицит на управлението, отказът от дебат с гражданите и все по-централизираното вземане на решения, нарушеният социален диалог и липсата на публичност, прозрачност и отчетност също не биха предизвикали „вълна”, която би могла да разруши временното устройване във властта. Преди всичко защото протестният потенциал в българското общество в момента е нисък, но в не по-малка степен – заради липсата на устойчива гражданска култура, която да настоява за спазване на правила и истинска смяна на модела на управление.
Онова, което управляващите наричат „съдебна реформа”, няма да се случи нито с обещаната скорост, нито във вида, в който беше обещавана, нито ще доведе до заявените резултати. Закриването на специализираната прокуратура и съд може да се окаже единственият резултат след всички гръмки обещания за върховенство на правото и възстановяване на усещането за справедливост в обществото. Без съмнение това е една от темите на мнозинството, но както по отношение на борбата с корупцията, така и по отношение на съдебната власт амбициите се свеждат до „изчегъртване” на предишните управляващи. Докато борбата с корупцията се отнася само до бившите управляващи, тя ще продължи да генерира отлив на обществена подкрепа и нарастване на риска от разкрития, които биха могли да компрометират и самото ново мнозинство.
Външните кризи, войната в Украйна и решаването на въпроса с РСМ имат само допълнителен усилващ ефект върху кризите, които генерира самото управление. Опитите отговорността да бъде прехвърлена на „кишата, Гришата и международното положение” не дават задоволителен резултат. Негативните влияния тепърва предстоят и тогава този аргумент вече няма да върши работа. Още по-малко – обвиненията в саботаж от страна на опозицията, съдебната или местната власт.
По-правдопобно изглежда обяснението, че агресивните корпоративни интереси, които намериха свое представителство сред тези дванадесет партии, организирани около спорамузението с предизборната коалиция „Продължаваме промяната”, ще се сблъскат в амбициите си за заемане на властови позиции. Първите белези на подобен сблъсък вече са налице, но засега той бива управляван чрез обичайния политически пазарлък. Неговото „бойно поле” са кадровите промени и новите назначения, в които продължава да затъва мнозинството. Румен Радев вече ясно изрази недовоството си от това, че новите управляващи сменят неговите назначения. Другите го правят по-прикрито, но няма съмнение, че напрежението в това поле ще продължи да се натрупва и би могло да доведе до срив. Този „грозд” от мини може да се окаже много по-опасен, ако некомпетентността доведе до блокаж на управлението. При начина, по който се управлява, неговият пусков механизъм може да се задейства при актуализацията на бюджета, когато ще се окаже, че нарасналите апетити няма да могат да бъдат удовлетворени. Тогава временната „задруга за властта” може да се озове в истинско минно поле.
И все пак не трябва да забравяме, че в българската политическа култура временните неща понякога траят много по-дълго.
